В деня на  Независимостта на България, 113 г по-късно си

В деня на  Независимостта на България, 113 г по-късно си задаваме въпроса до каква степен независимостта е общочовешка полезност, която има разнообразни измерения. Има ли независимост и самостоятелност през днешния ден?

Темата разяснява в “Нашият ден “ доцент Алексей Пампоров от Българска академия на науките.

“Несъмнено през днешния ден сме доста по-свободни, в сравнение с преди 113 година Преди 113 година България се възползва от един исторически миг на революция в самата Турция. Има война сред Франция и Германия за Северна Африка. Австро-Унгария окупира в този миг Босна и Херцеговина. Имаме исторически късмет да правим това, което сме направили.

Независимостта идва след дълга година по-късно . Актът на самостоятелност е един прекрасен манифест, демонстрира национална горделивост, ние го означаваме през днешния ден.

Същинската независимост и самостоятелност идват година по-късно, когато се подписват стопански спогодби с Турция и Русия. Това в някакъв смисъл има отражение и до през днешния ден, тъй като ставаме самостоятелни от Турция, което е огромният блян по това време. Но по този начин ставаме подвластни от Русия, тъй като започваме да изискуем към Русия задълженията към Турция.

Виждаме какъв брой години по-късно съветското въздействие продължава да е сериозен фактор в българската политика.

Свободата през днешния ден

Свободата през днешния ден, изключително след 1989 година, е несъмнена . Ние като че ли залитнахме в другата прекаленост и започнахме да подценяваме разпоредбите, да губим общия консенсус и общия смисъл на това да живеем дружно, нарушавайки и ограничавайки свободата и правата на другите.

Много е значимо за каква независимост приказва. Ще бъдем същински свободни тогава, когато осъзнаем, че би трябвало да се борим за “ независимост за “.

Да сме свободни да вършим това, което желаеме, да сме свободни да пътуваме и да работим, каквото желаеме. Да сме свободни да изповядваме религията, която желаеме. Не да сме свободни от иго, от задължение, от тоталитарен режим, от мутрите, а да сме свободни за това да живеем живота си по метод, който на нас ни харесва .

Това е нещо, което хората в България към момента не са осъзнали. Все се опитваме да се освободим от нещо, а не да се освободим за нещо . Това може би е философията, която би трябвало да променим, с цел да стартираме да живеем по-добре. Да стартираме да се грижим за личното си благополучие, само че съобразявайки се с останалите .

От какво желаеме и защо би трябвало да се освободим

Виждаме от миналите избори, че ние желаеме да се освободим от целия обществен спор.

Всичко беше обвързвано с едно изчегъртване и освобождение от нещо . Дали от статуквото, дали от мафията, без значение по какъв начин ще го кръстим, това е освобождение от нещо.

Няма го дебата – да се освободим за нещо. Да си разтеглим опциите, да стартираме да вършим неща. Трябва към този момент да мисли за вероятностите. За това, че България не е една бедна страна, а има задоволително благоприятни условия и запаси .

Първото нещо, за което би трябвало да се освободим е, с цел да си възстановим съединението . Защото ние сме изгубили публичния консенсус. Безумието, което се случи оня ден във Варна – антиваксъри да вървят да провалят имунизационна акция.

Тях никой не ги задължава, те са свободни да не се имунизират, само че нямат право да пречат на свободата на другите, които желаят да се имунизират.

Чуйте Алексей Пампоров в звуковия файл.
Снимка: персонален списък